Мономерът на поликарбоксилатния суперпластификатор е високоефективен агент за намаляване на водата, широко използван в циментовия бетон. Основната му функция е да намали триенето между колоидните частици на цимента, да подобри течливостта на бетона, да подобри изпомпваемостта и да намали съотношението вода-цимент, като по този начин увеличи якостта и издръжливостта на бетона. Молекулярната структура на поликарбоксилатния суперпластификатор значително влияе върху неговия хетерогенен растеж, което ще бъде разгледано подробно по-долу.
Хетерогенният растеж на молекулите на поликарбоксилатния суперпластификатор включва предимно два фактора: хидрофобността на молекулната структура и пространствената конфигурация на молекулната структура.
Първо, хидрофобността на молекулярната структура значително влияе върху хетерогенния растеж на поликарбоксилатните суперпластификатори. Молекулярната структура на поликарбоксилатните суперпластификатори обикновено се състои от хидрофобни и хидрофилни групи. Хидрофобните групи са съставени предимно от въглеродни вериги и понякога могат да включват циклични структури или алифатни групи. Хидрофилните групи обикновено са полярни или заредени функционални групи, като карбоксилни или хидроксилни групи. Наличието на хидрофобни групи позволява на поликарбоксилатните суперпластификатори да образуват хидрофобен слой върху повърхността на колоидните частици на цимента, инхибирайки взаимодействията между тези частици и по този начин намалявайки триенето, за да подобрят течливостта на бетона. Следователно, по-дългите хидрофобни групи и по-късите хидрофилни групи допринасят за засилване на хетерогенния растежен ефект на поликарбоксилатните суперпластификатори.
Второ, пространствената конфигурация на молекулярната структура също има известно влияние върху хетерогенния растеж на поликарбоксилатните суперпластификатори. Молекулярната структура на поликарбоксилатните суперпластификатори обикновено има различни пространствени конфигурации, като например линейни, разклонени и полиароматни пръстени. Поликарбоксилатните редуктори на вода с прави верижни структури обикновено се адсорбират лесно физически с колоидни частици на цимента, образувайки относително стабилен адсорбционен слой. Освен това, полиароматните пръстени в пространствената конфигурация също имат значително влияние върху диспергируемостта и стабилността на поликарбоксилатните суперпластификатори. Поликарбоксилатните редуктори на вода с многоароматни пръстенни структури обикновено имат висока диспергируемост и стабилност, което може ефективно да намали вискозитета на бетона и да подобри неговата течливост.
Хетерогенният растеж на поликарбоксилатния суперпластификатор се влияе и от други фактори, като степен на полимеризация, разпределение на молекулното тегло, плътност на заряда и др. Увеличаването на степента на полимеризация и разпределението на молекулното тегло може да засили инхибиращия желиращ ефект на поликарбоксилатния суперпластификатор и да подобри адсорбционния му капацитет за колоидни частици цимент. Увеличаването на плътността на заряда може да засили електростатичното привличане между поликарбоксилатния суперпластификатор и циментовите частици, като допълнително стабилизира бетонната система.
